* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Останала е Кера клето сираче,
без майка Кера, без баща.
Раснала е Кера, расна, порасна,
денем Кера, жътва жънала,
а вечер Кера, снопи вързала,
вързала и в село карала.
Че я срещнали черни татари,
черни татари, мръсни манафи
и те на Кера тихо думаха:
- Керо ле, мари бяла българко,
далече ли е вашето село
куче кат лае, там чува ли се
и кат човек вика слуша ли се?
Кера татари тихом думаше:
- Нашето село много далеко,
куче кат лае, там не се чува,
човек кат вика не се слуша!
Пусти татари туй чакали
и са хванали хубава Кера
и я сторили бяла татарка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019