* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Откак се й село заселило,
цигани в село не слизат,
днес се цигани слязъли,
на край селото запирът,
пуснали коне крастави,
опънали черни катуни.
Цана в градинка седеше,
на костен гергеф шиеше.
Отде я нея съгледа
циганче черно, омразно,
прид катун шише държеше,
бистра ракия пиеше
и си Цана съгледа
и към Цана потегли.
чашка с ракия налива,
с билки чашка долива
и на Цана предума:
- Цано ле, бяла българко,
от Бога, Цано, грехота,
от хората срамота,
аз да пия, пък ти да гледаш! -
През плете чашка подава,
Цана чашка поемва,
поемва и изпива,
без да й на ум нещо дойде.
Циганче обратно повърна
и при катуни отива,
след него Цана пристигна
и на циганче предума:
- Циганче, черно омразно,
запрягай коне крастави,
събирай черни катуни,
у други села ще идем
и аз със тебе ще дойда! -
ходили, хем се просили
година и половина,
мъжка си рожба добили.
Цана циганче предума:
- Хайди и ние назад да върнем,
в нашто село да идем,
на гости при майка и баща. -
Циганче нищо не каза,
че слези долу сред село
пред селските ковачи,
от желязо цървули направи
и ги на Цана подава
и си на Цана предума:
- Когато ти ги съдереш,
тогаз на гости ще идем
при твойте майка и баща!
Цана цървули поемна,
поемна и ги обува,
денем из калта газеши,
вечер ги на огъня гореше,
дано се по-скору те скъсът.
Носи ги Цана, обува ги,
дор три ми цели години,
желязо пусто желязо
и пак цървули скъсали.
Тогаз се назад повърнали,
от село на село ходили,
в тяхното село слязъли.
На същото място запирът,
пуснали коне крастави,
опънали черни катуни.
Другите било циганки
по две ми из село отиват,
отиват всички да просят.
Цана си детенце накърми
и го в люлкате сложила,
сложила и приспала.
Сама из село отива,
никъде ни се отбива,
право на майчини порти похлопва.
Нали майка и зачува,
отвътре порти запитва:
- Кой хлопа отвънка на порти?
- Отвори! - казва. -
Майка й нали продумва:
- Махни се оттука, черна циганко,
че ми душате изгорихте! -
Тогава Цана продумва:
- Аз не съм черна циганка,
ази съм вашата Цана,
дето цигани откраднаха. -
Майка й като зачува,
че й порти отваря
и се си в къщи влязъли.
Цана съблича дрехи цигански
и облича дрехи момински,
вземала котли и кобилица
за вода Цана да иде,
покрай катуни ще мине...
Тяхната мъжка бе рожба,
нали се от съня събуди
и почнало то да плаче,
циганче в ръце го вземало.
Като си Цана съгледа
и пред Цана застана,
но не можало да я познае.
Тогава циганче запита:
- Бульо ле, бяла българке,
ти от село като идеш,
не видя ли сама циганка
из село да ходи и проси?
Цана му нищо не каза,
отиде, котли напълни
и се назад повърна.
Детенце плаче, не млъква,
на нея много домиля.
Занеси котли и кобилица,
съблича дрехи момински
и облича дрехи просешки,
нарами тържик цигански
и от къщи навънка излиза
и на майка си предума:
- Аз ще си, мамо, отида, -
баща и майка до време,
стопан и стопанка до живот!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019