* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано ранила хубава Димка
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, десети баща.
Ходила е Димка и се е върнала,
в среща й вървят катун цигани.
Хубава Димка кат ги е видяла,
и се е отбила в зелена нива
в зелена нива под жълта дюла.
Те си минали и заминали,
подир вървели две циганчета,
едното нямо, другото глухо.
Те си видяли хубава Димка,
хубава Димка и повикали:
- Олеле мале, олеле мале,
я се върнете да си видите
каква е мома, колко е хубава
в зелена нива, под жълта дюула.
Че се върнали черни цигани,
че са вземали хубава Димка.
Отведоха я много далече,
много далече, в друга държава.
Денем я държат срещу слънцето,
нощем я държат срещу месеца,
дано почерней, дано погрозней
хубава Димка нито черней
нито черней, нито грозней.
Димкини баща и майка
Димка са те намерили
и са на Димка думали:
- Я хайде, Димке, тръгвай със нази,
със нази Димке, в дом да те водим.
Димка си тогаз жално продума:
- Как да си стана и тръгна
кат имам, мале, две циганчита.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019