|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома открадната от цигани (татари)
Тръгнали ми Торлак Никола
с негова сестра Еленка
в Котел на събор да иде.
Вървяли, що са вървяли
всред поле дърво високо
и под дървото студен кладенец.
Седнали да си почиват
и малко хляб да си похапнат.
Като си Еленка към поле погледна
видяла цигани черни манафи
един си други думали:
- Хайде да вземем Еленка,
а брат й Никола да убием.
Елена батя си думаше.
- Цигани отдолу идат,
тебе ще, бате, да убият,
а мене с тях ще вземат,
черна циганка да стана.
Никола Еленка думаше:
- Не бой се, сестро Еленке,
батю ти цигански разбира,
разбира, още отбира.
Тамам си дума издума
цигани са пушки пукнали,
че ударили Никола в челото
и си Никола загина,
а сестра му Еленка с тях си вземали
черна циганка да стане
с чер я катран мажеха
дано се Еленка почерни,
но тя става по-бяла и по-червена.
Шест месеца с цигани ходила да проси
най-сетне Еленка ги накарала
в тяхно село да идат,
в тяхно село голямо,
че там си дават по кило брашно
и по самун хляб.
Цигани Еленка послушали,
че те Еленка завели
в нейната сестрица
тя си портата похлопа,
че са излезли какините дечица
те се назад повръщат
и на майка си думат:
- Я излез, мамо, да видиш
тази циганка мяза на леля Еленка.
Тогаз е излезла майка им
и си Еленка повика и я познала
и си Еленка разпита
къде е батю й Никола
и как циганка станала.
Елена кака си думаше:
- Като на сбора отивахме
седнахме под дърво високо
и под дървото кладенец
да си почине и хляб да похапнем.
Отдолу се цигани зададоха
цигани, черни манафи,
че си брата убиха,
а мене с тях вземаха
с чер ме катран мажеха
и ме на слънце държата
и ази се пак не почерних.
Шест месеца с тях ходих
сега ги, како, измамих
в нашто село да дойдат,
че са давали по кило брашно
и по самун хляб.
Тогаз са казали на Еленкини двама братя
та ги до един избиха.
Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|