* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала хубава Димка
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, десети баща.
Срещу й щат черни цигани,
черни цигани на бели коне.
Щом кат ги видя хубава Димка,
тя се е скрила в змийото просо,
обиколили черни цигани,
че са вземали хубава Димка,
че я качили на черни коня,
напред да върви, назад да гледа,
дано почерней, дано погрозней.
Хубава Димка пак е хубава,
по-бяла става и по-червена.
Че я завели на катуните,
на катуните, на циганите,
минали са девет години,
Димка завъди черно циганче,
че си продума на циганите:
- Хайде да идем на наше село,
на наше село, на наш вилает,
че там даруват по много дари
с крината жито, с тагаря брашно.
Че са отишли на тяхно село,
че ги дарила Димкина майка,
с крината жито, с тогаря брашно.
Станало време те да си ходят,
Димкина мама Димчи думаше:
- Постойте, още дар ще ви даря,
дар ще ви даря шити ръкави,
че ти приличаш на мойта Димка,
на мойта Димка, на хубавата.
Димка тогава тихом продума:
- Ой, ми ви вази, шити ръкави,
помните ли, милички, кога ви ших -
в бащини двори, в равна градина
на сянка нейде под ябълката?
Че ми заплака Димкина мама,
че си познала родното чедо
и си на Димка тихом говори:
- Постойте мама да се отсрамим
на сватовете, на циганите.
Че са заклали крави ялови,
че са опекли пещи хлябове.
Че са говели черни цигани,
дор три са нощи яли и пили,
яли и пили, че се упили.
Завели са ги в големи плевни,
и запалили черни цигани
и си освободили хубава Димка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019