* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано станала хубава Дина
умила се, оплела, облякла,
пред иконата се прекръстила
и тихо се богу помолила.
На двора седна пустата Дина,
кника белушка си тя шиеше
и тихичко си песен пееше.
От къщи излезе стара й майка,
тя си на Дина леко думаше:
- Остави, Дино, кника белушка,
време е сега за пуста жътва,
студена вода си ти извади,
вода извади, на нива иде.
Не послушала Дина майка си,
провикнала се Динина майка,
люти си я клетви прокълнала:
- Пуста останала кника белушка,
да даде Господ, Дино, да даде
турци и цигани да я носят,
да я носят и по села влачат!
Разсърдила се хубава Дина,
хвърлила си белушка на покрив,
на покрива още на къщата,
та па си на нивата отиде.
Бог да убие Динина майка,
Динина майка и Динин баща,
че са пратили хубава Дина
сама на нива между два пътя,
та да си жъне туй жълто просо.
Вървяха турци, вървяха гърци,
най-отзад ми иде черно турче,
турче на Дина тихо говори:
- Помага ти Бог, хубава Дино,
сама ли жънеш, Дино, на нива? -
Дина на турче тихо говори:
- Не жъна сама черно ми турче,
а най си жъна с троица братя:
един отиде за студна вода,
втори отиде за право пладне,
трети отиде при овчарите,
та да донесе прясно сирене.
Турче седнало от право пладне,
от право пладне до икиндия,
па си видяло Дини стомната,
Дини стомната под сноп на сянка.
Турче на Дина тихо говори:
- Защо ме лъжеш, хубава Дино?
Але стомната в кръстец пъхната,
сама си жънеш туй жълто просо. -
Па си я хвана за дясна ръка
и се събраха турци кадъни.
Дина си пищи, кадъни пеят,
а турци викат да се не чуе,
да се не чуе на Дина гласа,
па я завлекли в тяхното село.
Турче направи железни чехли,
па си на Дина тихо говори:
- Кога съдереш железни чехли,
тогаз ще идем при твойта майка.
Па ги обула хубава Дина,
дене ги носи, ноще ги гори,
тя ги носила девет години,
та се продрали железни чехли,
па ми дойде десета година,
турче поведе хубава Дина,
хубава Дина до тяхно село
при нейна майка гости имало.
Па са отишли с черното турче,
с черното турче при нейна майка.
Динини братя ядат и пият,
та си пият със сребърни чаши,
на Дина дават с калена чаша.
Динина майка на снаха дума:
- Снахо Иванце, насипи гозба,
насипи гозба на циганка дай,
че си и мойта Дина тъй ходи,
тъй ходи Дина и тъй си гледа.
Черна циганка на покрив виде,
на покрив виде кника белушка,
па си въздъхна, сълзи зарони,
па я попита снаха Иванца:
- Ой леле варе, черна циганко,
че защо си тъй сълзи порони? -
Черна циганка й отговаря:
- Булка Иванце, слушай да кажа
не съм си азе черна циганка,
най съм си азе хубава Дина,
па съм видяла кника белушка.
Снаха й се назад бързо върнала,
па на свекърва тихо говори:
- Туй, мамо, не е черна циганка,
най си е, мамо, хубава Дина.
Динина майка жално писнала,
навън излязла, па си хванала,
па си хванала хубава Дина,
хем е плакала, хем целувала,
па са рипнали Динини братя,
та са хванали черното турче,
хубава Дина с сукман облекли,
а черно турче навън извлекли,
па са го живо те изгорили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019