* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Дано, Дано, хубава Дано!
Отишла ми е хубава Дана
на братов коня сено да жние.
Та ми е жнала хубава Дана;
кога й било цвърста пладнина,
зачуло хи се на харна Дана -
коньове тропат, егюпте вреват.
Та се е скрила в ръкойка сено.
Бре, Бог убило църен циганин,
покачил се е сено да вземе, -
де ми е нашел хубава Дана,
та на Дана си вели-говори:
- Ой Дано, Дано, хубава Дано,
мър, сама ли си, ил си с дружина?
Дана муу вели, вели-говори:
- Бре, варай, варай, църен циганин,
нито съм сама, нито с дружина, -
свекър ми спие под хладна сянка,
любе отиде в село със снопи,
девер отиде за студна вода!
Почакал ми е църен циганин, -
нито ми свекър от сянка станал,
нито любе от село дохожда,
нито ми девер от вода иде.
Та си я метна от нег' на коня,
та я отведе в егюпска земя.
Та ми я мазал борово въгли,
белки ми Дана да поцърнее, -
па си е Дана бяла, та бяла...
Водили са се до три години,
стигнали ми са до мъжко дете,
циганки велят, велят-говорят:
- Ой Дано, Дано, хубава Дано,
мър, знаеш ли си от кое село си,
от кое село, от коя махала?
Дана хми вели, вели-говори:
- Бре варай, варай, църни циганки,
аз не си зная що вечеряла,
или уцутря що съм ручала,
дилки да зная от кой съм село,
от кое село, коя махала?
Та хи подадоха торба, тояга.
Тръгнала си е хубава Дана
от село в село, от град на град,
та си отишла в Данино село,
в Данино село, на техни порти.
Често чукала, редко рукала,
а майка хи вели, вели-говори:
- Бре бегай, бегай, църна циганко,
аз не ви искам в път да ви срещна,
че ми грабиха хубава Дана,
отведоха я в егюпска земя!
Дана хи вели, вели-говори:
- Ой майо, майо, милинка майо,
ази не съм църна циганка,
току аз си съм твоята керка,
твоята керка хубава Дана!
Та се качила горе във къщи,
умила се е хубава Дана,
оплела си е русите коси,
та ми й обвзела стомни във ръки,
та ми й отишла за студна вода.
Де си й срещнала църен циганин,
на циганин си вели-говори:
- Бре варай, варай, църен циганин,
ам' камо ти църна циганка,
та си ти плаче мъжко ти дете?!
А циганин хи вели-говори:
- По село ойде, нема й да дойде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019