* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Излъгала са е Калинка,
Калинка, бяла българка,
залюбила е Болю, Калинка,
Болю ми, черен циганин,
зарад му пуста цигулка,
че му Калинка пристана.
Че си двамата минаха
през поле равно, широко
и гора гъста, зелена.
Девет села минали
на десетото заживели.
Живели ми девет години
и мъжка си рожба добили.
Болю ми черен циганин,
той на Калинка думаше:
- Калинке, пръвна пръвнино,
станаха девет години,
откак сме се двама вземали.
Да видим сега, Калинке,
познаваш ли си селото,
селото, още мерата?
Калинка на Болю думаше:
- Болю ле, пръвна пръвнино,
ни селото си познавам,
ни селото нито мерата.
Тръгнали двама да просят,
вретена и лъжици да дават.
Като из селата ходили,
тяхната мера стигнали.
Калинка си мера познала
на Болю нищо не казала.
Като в село влезли,
сред село чешма имало -
Калинка си село познала.
Като до чешмата поспрели,
Болю казал Калинки:
- Калинке, пръвна пръвнино,
тръгвай, Калинке, из село,
да си стоката продаваш,
стоката-лъжици и вретена,
аз ще детето погледам.
Калинка детето накърми
и го на Болю подаде.
Метнала тържик на рамо,
Тръгнала из село да проси,
вретена и лъжици да дава.
Право у майкини си отишла -
те на пезул седяха,
на пезул, на улдурма,
дребни ми сълзи ронеха.
Като Калинка отиде,
тя им селям подаде:
- Добър ви ден, бабо льо,
защо седите и плачете,
нямате ли деца край вази?
Баба и дядо двамата,
те на Калинка думаха:
- Циганко ле, продавачке ле,
едно момиче имахме,
едно момиче Калинка
и то се, холан, излъга,
че на Болю пристана,
на Болю ми, черен циганин
зарад му пуста цигулка.
Калинка на баби думаше:
- Я кажи, стара бабо льо,
нямаш ли руба Калинкена,
да ми дадеш да се пременя -
да хвърля руба циганска,
да облека руба Калинкена,
да ти вода донеса.
Баба каил станала,
тя си вкъщи влязла
и си момина руба извела.
И се Калинка събляка,
събляка и се премини
и се хубаво забради -
пак майка и не я познала.
Грабнала бели бакъри,
отишла за вода студена.
Като си на чешма отишла,
там си циганин завари,
мъжка му рожба плачеше.
Болю ми черен циганин,
той си детето държеше
и си го тихом миреше.
Като Калинка пристигна,
пристигна и селям подаде,
и си циганин попита:
- Защо ти рожбата плаче?
Циганин на Калинка продума:
- Булке ле, булке селянке,
не видя ли някоя циганка
да носи из село да проси,
вретена и лъжици да дава?
От призори е излязла,
а детето ми е кърмаче -
за майка си детето плаче,
за майка си, че е изгладняло.
Калинка дума на Болю:
- Ни видях циганка из село,
а ми дай си мъжката рожба,
да ти рожбата накърмя,
че и аз съм майка кърмачка.
Болю ми, черен циганин,
той си детето подаде.
Калинка дете накърмила,
накърмила, със сълзи оливала
и го на Болю подала.
Напълни бакъри Калинка
и се назад повърна,
че у майкини си влезе.
Като водата даваше,
Калинка мама си думаше:
- Ни ме ли, майко, познаваш,
аз съм вашта Калинка?
Прегърна майка, Калинка,
през сълзи мама думаше:
- Що се тъй, мама, излъга,
излъга, мама, полъга
да вземеш, мама, Болю ми,
Болю ми, черен циганин
зарад му пуста цигулка?
И Калинка си у тях остана...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019