* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Жънала Дена, жънала,
между два Дено, долища,
между два Дено, пътища,
минали бели българи,
Дени: "Помага Бог" - рекли,
минали черни цигани,
тия си Дена вземали
девет години на една страна вървели,
па чак тогива са запрели.
Четири рожби Дена сдобила,
после ги Дена гледала.
Циганин Дени думаше:
- Приготви, Дено, децата,
че по селата ще идем.
Па се назад върнали,
до техното село стигнали.
Циганин Дена питаше:
- Знаеш ли, Дено, помниш ли,
кое е това село?
А Дена дума, говори:
- Отгде ще да го знам,
девет съм години излезла,
на една страна вървела.
Циганин Дени думаше:
- Я вземи, Дено, торбите,
па из село да идеш,
ядене за децата да донесеш.
Дена торби преметна,
па си из село отиде,
на техна порта почука.
Като си Дена викаше,
майка й из пенджур гледаше
и на циганка думаше:
- Махни се, черна циганко,
че черни ме цигани изедоха,
моята Дени вземаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019