* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Че се юначе запило
на една моминска седянка:
до петли вино да пие,
от петли върла ракия.
Ако са юначе напие,
главата ще му отрежат,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Ако ми девойчето заспи,
младичка ще му пристане.
Не са юначе напива,
нито девойче заспива.
Юначе дума девойче:
- Хайди ми, Радке, пристани
дорде си млада, хубава,
дорде ти мяза премяна
и връва жълти алтъни.
А че му Радка пристана,
че я Иванчо поведе.
Минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво висака,
под дърво малка колибка.
Пред колибката седеше
едно ми черно циганче.
Циганче влиза, излиза
и на майка си думаше:
- Я излез, мамо, да видиш,
че бате булка си води.
Радка Иванчо продума:
- Я дай ми, любе, чикия,
да си ябълка разрежа,
да ти братчето залъжа.
Не си ябълка разряза,
най се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019