* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Петранка, тънка висока,
Петранка, бяла червена,
ала я на зло дадоха.
Свекърва й била змеица,
свекърва й - усойница,
зълва й нищо не дава,
Петранка дума да каже.
Петранка вода донася,
зълва й вода разлива
и на Петранка думаше:
- Не носи вода циганска,
не ще я пият цигани,
на ще я пият българи.
Петранка хатър остана,
дребни си сълзи зарони,
та па си хляб замеси,
зълва й го премести
и пак Петранки думаше:
- Не меси хляба цигански,
не ще го ядат цигани,
на ще го ядат българи.
Петранка хатър остана,
та на е навън излязла
и си детенце къпеше,
свекърва й го прекъпва
и на Петранка думаше:
- Не къпи дете цигански,
не ми е дете циганче,
най ми е дете българче.
Петранка не можа да трае,
та е над село излязла.
Отдолу идат цигани,
цигани черни катунци.
Петранка дума цигани:
- Цигани, черни катунци,
хайде със вас да дойда,
черна циганка да стана.
Цигани думат Петранка:
- Българко, бяла българко,
ако си снагата изкривиш
и си лицето почерниш,
тогава със нас ще дойдеш.
Петранка всичко съгласна,
бързо е всичко сторила
и е със цигани тръгнала.
Вървели, що са вървели,
минали села, градове,
в Одрин града отишли.
Че се е Стоян завърнал,
и на майка си продумал:
- Къде е, мамо, Петранка,
Петранка булка хубава,
Петранка севда голяма.
Майка на Стоян думаше:
- Тя си с цигани избяга,
с цигани, черни катунци.
Стоян назад се повърна.
Ходил е села, градове,
нийде се булче не найде.
Най-после Стоян отиде
в Одрина града голяма.
Там срещна две малки моми,
две моми, две одринчанки.
Една на друга думаха:
- Видя ли, море, видя ли,
каква е циганка дошла,
бяла ми бяла българка,
отдолу града в катуни.
Па стана Стоян отиде,
под града долу в катуни.
Петранка под катун седеше,
черно циганче доеше.
Стоян Петранка думаше:
- Либе, Петранка, Петранка,
хайде се назад повърни.
- Стояне, либе Стояне,
цигани ходят из катун,
ще дойдат да те убият.
Стоян Петранки пак дума:
- Доде се назад не върнеш,
аз си от тук не тръгвам.
Петранка циганче остави
и си е със Стоян тръгнала.
Черно циганче заплака.
Петранка Стоян продума:
- Либе, Стояне, Стояне,
свидно ми либе за тебе,
но най е мило на света -
рожба от сърце паднала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019