* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Хубава Рада, Радо ле,
дето слънцето захожда,
там има, Радо, зелен бор
и под бора си седяха
Радините трима братя.
Червено вино пиеха,
между себе си думаха:
- Кой ше се юнак намери
да си прехвърли зелен бор,
листата да му преброи,
да вземе Рада, сестра ни.
Редом са юнаци хвърляли,
не можаха да го прехвърлят,
Нито листата да преброят.
Отдолу иде циганче,
в ръце си носи бял камък.
То зелен бор прехвърли
и му листата преброи.
То взе Рада хубава,
че я поведе, заведе,
а че се Рада полъга.
Тръгнала й Рада с циганче
из пътя то й говори:
- Я върви, Радо, да вървим,
че ние сме хора богати,
имаме къщи високи.
Вървели и от село излезли,
през поле и гори минали.
В друго я село заведе.
Накрай село катуни имаше.
И я в катуна заведе,
циганка ги посрещна:
- Добре дошъл, сине и снахо ле,
и булката да му честитите.
Нема да те пущаме, Радо ле,
из село, Радо, да ходиш,
доде дарове съдереш.
Рада на циганче продума:
- Циганче ле, любе ле,
я дай ми златно ножченце,
да разрежа една ябълка,
със тебе да я изядем.
Не се усетило циганче,
че й подаде златно ножченце.
Не е разрязала ябълка,
че се в сърце удари.
на място падна, издъхна.
Циганче дребни сълзи ронеше,
майка му го тешеше:
- Я мълчи, манго, не плачи,
ти да си ми, манго, здравичък,
пък друга булка ще вземеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019