* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Делили са се Динкини братя,
делили са си ниве и ливаде;
на Динка са дали жълтото просо
на пътя, на кръстопътя.
Жънала Динка, жънала, доде пладне дошло.
Седнала Динка пладне да прави.
Съгледала е черни катунаре,
влашки си приказват и при нея идат,
и на Динка думаха: - Хайде, Динке, хайде,
хайде със нас да те водим.
Динка заплакала и им се моли:
- Мирен да седите, в пъкя да вървите,
че имама братя във Влашко на печал,
те като чуят бързо те да дойдат,
глави ще режат без да му мислят.
Но те я хванали и в каруца турнали,
па са стигнали много надалече
и са спрели в поле без хора.
Един от катунарите в село отишъл
и си е купил железни цървули:
- Динке, скъсаш ли ги тогаз
ще идеш майка си да видиш.
Динка си плаче и денем, и нощем.
Една от катунки на Динка казала:
- Я недей плака, млада невесто,
азе ще те Динке, науча
как да са скъсат пусти цървуле.
Лягай се вечер, Динке, по-късно
клади огън и ги заривай
заран си ставай и ги отривай,
и ги поливай със студена вода,
така ще се, Динке, желязо олющи.
Динка ги вечер в жарава зарявала,
а сутрин ги Динка с вода поливала -
така се скъсаа пусти цървуле.
Катунар пусна Динка просия събере.
Динка вървяла, селото стигнала
най-напред взела у лелени си.
Динка поседна и на леля си дума:
- Ма бабо, стани ме декисай.
А леля й не я от веднъж познала
ами й рекла: - Я си излизай, на мен
такива много са ми дохождале.
От там излязла и у тях отишла -
порти счупени, с трева обрасли.
Динка си влязла и съгледала,
Че майка й седи само у огъня.
И тя й рекла: - Ма бабо, ма старо,
азе съм циганка. Стани ме декисай.
А майка й рекла: - Азе ще те декисам,
ама ще те питам, като много ходиш
и много хора срещаш, не се ли чула
за Динка хубавица, та да ми кажеш.
Динка изплакала и майка прегърнала
и си й рекла: - Ма мамо, ма майко,
ти ме не познаваш, азе съм Динка.
Хванали са се, прегърнали са се
живи се хванали, мъртви са пуснал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019