* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Хубава била Петрана,
като Петровка ябълка,
всичкото лято носяна
из момковите джобови
от хубост неразрязана,
от сладост неизядена…
На зло налетя Петрана,
на зла свекърва, етърва,
по на зла зълва и девер.
Ако Петрана опере,
зълва й ще го припере,
ако Петрана залепи,
етърва й ще го прилепи,
ако Петрана хляб меси,
свекърва й хлябът не яде…
Тува е било вечерта,
седнали да си вечерят,
всичките ядат и пият.
Петрана не пий, не яде
жално и милно плачеше
и на Стояна думаше:
- Аз ще те, либе, напусна
и още ще ти оставя
детенце на шест недели,
прави го, либе, какво щеш,
това се веки не трае.
Стоян си тува не чуе.
Пили и яли, станали.
Петрана навън излезе
върли кучета да храни,
излезе, веки не влезе.
Мъжко й дете заплака.
Стоян детето люлее
и на детенце думаше:
- Я мълчи, мълчи, детенце,
тя ще се върне майка ти…
Кога да си дойде, не дойде.
Станали рано заранта,
па тръгнал Стоян да търси.
На кръст селото обходи,
не можал да я намери.
Като си у тях отиде,
стегнал си конче хранено,
пак тръгнал Стоян да търси.
Ходил е малко, не много,
през девет села преминал,
в десето село отиде,
там си Петкана намери
във катун черни цигани,
бели си крака простряла,
черно циганче държеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019