* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Стана ми девет години
откак му булче изчезна.
Ходил е Стоян, търсил го,
по села и по градове,
нийде си булче, не найде.
Най-подир в Елена отиде,
в циганските колиби.
След него зълва и буля вървели,
вървели и приказвали.
Той се в думите услуша:
- Видя ли, буле, видя ли,
каква ми бяла циганка
черно циганче кърмеше.
Тогаз си Стоян погледна
на циганската цайвана
и от далече извика:
- Любе, Марийо, Марийо,
я хвърли черно циганче
и с мене да тръгнеш.
Тя си циганче накърми
и със Стоян тръгнала.
На до сред двори вървяла,
кога си дете разплака,
тя си Стояна казала:
- Върви си, любе, иди си,
ти си ми, любе, миличък,
ала от всичко на света
най-мило, любе, рожбата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019