* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ткала е Рада бели ръкаве,
Радина майка Ради викаше:
- Ой, Радо, Радо, дъщеру мое,
пусти ти били, бели ръкаве,
та не можа ли да хи доткаеш?
Дано хи, доще, цигани носят!
Че се на Рада бално набални,
бално набални, жално нажални,
та си нарами бели харкоми
да си наточи вода студена.
Де си я срьощна черен циганин,
та си окраде бела Радица,
та я отведе с черни цигани.
Дене я пекот на ясно слънце,
ноще я кадьот на боров кадеж,
дано ми стане черна циганка.
До три години Радка пекаха,
Радка пекаха на ясно слънце
и три години кадеж кадеха,
кадеж кадиха на боров кадеж,
доде ми Радка черна почерне,
доде е сторет черна циганка,
циганска лика, лика-прилика,
та да я пуснат просьо да проси,
просьо да проси, торба да носи.
Циганин Рада пита-разпитва:
- Ой Радо, Радо, бела болгарку,
къде е, Радо, вашено село,
на изник ли е или на заник,
да идем, Радо, просьо да просим?
Радино село било от изник,
та го казала, че е от заник,
та си заведе Радка нах изник.
Га са отишли в Радкино село,
Рада отишла у майчини хи,
у майчини хи равни дворове.
Радина майка платно ткаеше,
платно ткаеше, жално плачеше.
И циганка хи дума продума:
- Стани ми, бабу, мене опрати,
че си ми имам малко циганче,
пък я да влезам да ти поткаем!
Радина майка от стан излела
да си опрати черна циганка.
Рада е влела във стан, заткала,
ситно заткала, жално запела.
Радина майка назад се ворна,
та си запита черна циганка:
- Мари циганко, черна егюпко,
и я си имах Рада дъщере,
каквоно тебе ситно ткаеше,
ситно ткаеше, жално пееше -
колко й мязаш в метанено,
в метанено, в тупканено!
Циганка си хи жално думаше:
- Ой мале, мале, ти, старо мале,
не видиш ли ме, не познаваш ли,
че ти съм сама твое Радица?
Ти си ме, майчо, люто покълна
за моине пусти бели ръкаве,
та ме окраде черен циганин,
та ме отведе с черни цигани.
Три години ме кадеж кадиха,
три години на слънце пекаха,
доде ме сторят черна циганка.
Радина майка викна-заплака
и на Рада се жално молеше:
- Ой Радо, Радо, дъщеру мое,
мило ли ти е черно циганче,
да сторим, Радо, да го оставиш?
- Ой мале, мале, ти, старо мале,
циганин, майчо, льосно оставям,
ами не мога малко циганче,
че ми е яце мило и драго.
То е на сърце, майчо, лежело,
та ми е скъпо, майчо, излело.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019