* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Цигани у село дойдоха,
цигани черни връщам,
край чешмата стигнаха
и там кондисаха.
Цана у градина седеше,
на гергеф Цана шиеше.
Отдолу идат цигани,
цигани черни връщали.
Едно ми черно циганче,
то край Цанини минава
и си то Цана харесва
и си на Цана то дума:
- Я излез, моме, на пътя,
аз ще те, моме, почерпя
с бистра, върла ракия,
най било черна магия.
Цана се през плет прехвърли
и си при циганче отиде,
жежка ракия изпива
и подир циганче тя тръгва,
без да се на майка обади.
Като са на чешмата отишли,
циганче на цигани викаше:
- Хайде катуни да се впрягаме
от тука и от тука да бягаме.
Девет са села минали
и у десето са спрели.
Циганче на Цана направи
железни чехли да носи
и си на Цана думаше:
- Когато се чехли изкъсат,
тогаз на гости ще идем,
на гости и на повратки.
Цана ги на огън слагаше
и ги у калта хвърляше
дано се чехли изкъсат,
но не се чехли скъсват.
Минали около три години,
мъжка се рожба добили
и тогаз се чехли скъсали
и тогаз са за село тръгнали.
Пак са до чешма стигнали,
стигнали и кандисали.
Всички са циганки тръгнали
по две и по три да вървят.
Цана сама останала
и си торбата взела,
мъжка си рожба оставила.
Право у майкини си отиде
и на портата почукала:
- Я излез, мале, я излез
твоята Цана пристига.
А майка й не вярвала
и от вътре проклинала:
- Махни се, черна циганко,
че ми душата изгорихте.
Като майка й излязла
какво ми тя да види,
нейната Цана е дошла.
Че се много зарадвала,
от рамо й торба смъкнала
и на стъпала хвърлила.
Цана цигански дрехи хвърляше
и на майка си думаше:
- По-бързо, мале,
ми стопли котел с вода
да се измия, измия и изкъпя.
Цана се изми, изкъпа.
Майка й гозби изготви,
че се Цана нахрани.
Отвори маджар сандъци,
извади дрехи момински,
че се хубаво премени,
китка от градина откъсна
и я на ухото запъна.
Че взема котли на рамо,
че си за вода отиде
накрай село, на чешмата.
Циганин дете държеше
и си на Цана думаше:
- Мари, моме, не си ли виждала
една сама циганка
из село сама да ходи.
Ако я видиш, кажи й,
както е излязла
детето й не е млъквало.
Цана му нищо не рече,
право си у тях отиде
и си котли и си котли захвърли
и на майка си думаше:
- Мале ле, мила, мале ле,
ще хвърля дрехи момински
ще облека дрехи цигански
и при цигани ще ида,
а ти ми торбата напълни.
Майката е мила до време,
а детето е, мале, най-мило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019