* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мениха Радка, сгодиха,
прикята й стъкмяват -
три години я тъкмиха,
на четвърта я изкарват,
сториха сватба да правят -
тежка прикия вдигнаха,
три кола дрехи, постелки
и прид й дава баща й
триста жълтици за наниз,
и скритом дава майка й
до две вързани кесии.
Много ся малко не мина,
дойде злочеста година.
Осиромашаха свекрови.
Малко ги храни прикята,
и тя се свърши, не остана,
а пак свекарът пъдарин,
свекърва чуждо переше,
булката чуждо тъчеше
и пак на два дни ядеше.
Че си кръстоса ръцете,
та при свекара отиде:
- Свекро ле, стара старийо,
вземи ме, свекре, заведи
у майкини ми назаде.
- Невесто, снахо малена,
ти много прикя донесе,
срам ме е да те повърна.
- През планина ме преведи,
аз ще си ида саминка.
А той я право поведе,
при свекърва я заведе.
- Свекърво, втора майчице,
хад' ме, свекърво, заведи
при мойта майка рождена.
- Невесто, булка хубава,
ти много прикя донесе,
как да те назад повърна!
А че и тя а повежда,
при мъжът й я завежда.
- Ти, първо либе, венчило,
хади ма, либе, заведи
при майка, още при татка.
- Ах, мое първо венчило,
как да те назад заведа!
Толкоз прикя донесе
и сега какво остана?
- Ти ми посочи направо,
аз ща саминка да ида!...
У в пътя, дето вървеше
и минуваше горите,
тихо ся Богу молеше
и с горки устни думаше:
- Боже ле, дай ми да видя
бащините си слугини,
без да ме, Боже, познаят.
И даде Господ, помогна,
отиде и намери ги:
- Добър ви вечер, слугини.
- Дал ти Бог добро, циганко.
- Та рачите ли попита
кира си, още баща си,
дали им трябва слугиня,
слугиня вода да носи,
слугиня дърва да сече?
- Махай ся татък, циганко,
черна циганко, нечиста,
ти щеш на вода да идеш,
водата ще си напрашиш.
- Аз ви се моля, идете,
идете, та попитайте,
не щат ли друга слугиня?
Че отидоха да питат.
Кира им толкоз продума:
- Знае ли хурка, махалка,
знае ли на стан да тъче?
- Знам и да преда, да тъка,
всякакви кърпи късани
и възглавници вдигане.
Взеха я, заведоха я,
взеха я, в стан я туриха,
затъка Радка и запя:
- Ти, тънко платно свилено
ти, платно недотъкано,
когат' те, платно навивах,
за мене свати дойдоха,
когат' те, платно, привързах,
дойдоха, та ме годиха,
когат' те, платно, затъках,
тогаз ме пък отведоха.
Кира й горе седеше,
седеше, та я слушаше
и слезе, че я попита:
- Слугиньо, черно робиньо,
отде си и откъде си,
и как го казват баща ти,
още как зоват майка ти?
- Баща ми ази не зная,
майка си, кажи, не помня.
а откъде съм, забравих.
Сал това зная и помня -
ази бех Радка галена,
галена, далек дадена
със твърде много прикия...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019