* * *

Мома открадната от цигани (татари)

- Даймянко, проклета била майка ти,
че те е сама пратила
на друма жътва да жънеш,
на друма, на кръстопътя,
дено ми вървят всякакви -
и турци, мари, и гърци,
повече черни цигани!...
До пладнина са вървели
и турци, мари, и гърци;
от пладнина са търнали
манафи, черни цигани.
Всички ми в пътян вървяха,
едно проклето циганче,
то при Даймяна отиде,
та на Даймяна думаше:
- Даймяно, мари хубава,
сама ли жънеш на друма,
на друма, на кръстопътян?
Даймяна си му говори:
- Циганче, черно циганче,
я не съм сама на друма,
я имам братя троица -
единен ми е на вода,
а друген ми е на село
пладнина да ми донесе,
третен ми лежи под сянка.
И циганче е чакало -
нито от вода доходя,
нито от село доходя
пладнина да хи донесе,
нито от сянка станува...
И циганче я заграби,
та я дома му отведе...
Деня я пече на слънце,
нощя я кади на огън,
дорде циганка да стане...
Та стана черна циганка,
та че хи тихо говори:
- Даймяно, мари хубава,
накъде ти е селоно,
на зашик или на изник?
Даймяна била от изник,
та че се каза от зашик,
той я заведе на изник
да иде прося да проси.
Тръгнала прося да проси,
та у майка хи отиде.
Майка й платно ткаеше,
и циганка хи говори:
- Стани ме, бабо, изпрати!
Станала да я изпрати,
циганка влезе във станън,
та е заткала, запяла.
Баба хи тихо говори:
- Циганко мари, циганко,
я имах щерка Даймяна,
като теб бърже ткаеше,
и като тебе пееше,
та се от друме загуби!
Я циганка хи викаше:
- Я си съм сама Даймяна,
мене циганче окраде;
дене ме пече на слънце,
ноще ме кади на борна -
да стана черна циганка!
Майка Даймяна говори:
- Даймяно, мари, хубава,
дай да погубим циганче!
А Даймяна хи говори:
- Мале ле, мила мале ле,
яз ще циганче погуби,
най ми е мило, майко ле,
нашено машко детенце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019