* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала ми е хубава Димка,
обяд да носи на девет братя,
на девет братя, десети баща.
Ходила е Димка и се е върнала,
насреща й идат катун цигани.
Чуди се Димка, мае се де да се скрие.
Че се скрила в жълто просо.
Като заминали катун цигани
най-подир вървят две циганчета
едното сляпо, другото нямо
едното гледа, другото вика:
- Оле ле, мале, оле ле, дале,
какво е слънце в жълтото просо.
Че се върнали катун цигани
и намерили хубава Димка;
и я оженили за един циганин,
и си родила мъжка рожба.
Димкината мама, където ходи
за Димка плаче, все Димка търси.
Че са минали девет години
и са отишли катун цигани в Димкиното село,
и кондисали в Димкиния плевник,
и са тръгнали дарба да съберат.
Като ги видяла Димкината майка,
тя на циганки тихом говори:
- Ой ми във вас мили циганки,
като ходите редом по света
не видяхте ли моята Димка?
- Не сме я, бабо, нийде виждали,
нийде виждали, нито чували.
- Мили на баба, сладки циганки,
където ходите редом по света,
дано видите моята Димка.
Че ги е дарила с добра дарба,
най-подир дала на нейна Димка:
- Колко приличаш, млада циганко,
на мойта Димка.
Ах, че си стана хубава Димка
и си прегърна милата майка,
Димкината майка, тя си извика
деветте сина, десети баща и,
че са искали катун цигани
и запалили Димкиния плевник.
Димка плачеше и се молеше
на братята си да не й горят
мъжката рожба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019