* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мащеха Радка решеше.
Като я решеше кълнеше:
- Да даде Господ, Радке ма,
черна циганка да станеш,
торба на рамо да носиш,
за парче хлебец да просиш.
Мене ми, Радке, омръзна
черна ти коса да реша.
Радка си нищо не каза,
че стана Радка, излезе
на студен бистър кладенец.
Тамо си Радка завари
до три ми черни циганки.
Радка на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
мене ме майка прокълна
черна циганка да стана,
торба на рамо да нося,
за парче хлебец да прося!
- Я мълчи, Радке, не плачи,
облечи дрехи цигански,
вземи торба на рамо,
па тръгни из село да просиш.
Радка си дрехи облече.
Ходила Радка, ходила,
на техни си порти почука.
Майка й порти отвори
и на Радка думаше:
- Циганко, черна катунко,
като из селото ходиш,
за мойта Радка да питаш,
че съм я лошо проклела.
Тогаз се Радка обади:
- Мале, стара майчице,
аз съм ти Радка сираче,
дето ме лошо прокълна.
Тогаз я майка прегърнала
и се с душа разделила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019