* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Снощи са катунари край село стигнали,
и катунари кондисали.
Отде се взело черно циганче,
черно циганче омразно,
че си скрипката грабнало,
криво е хоро извило.
Всичките моми и момци на хоро дошли,
сал Пенка през плета гледаше
и си на хоро не отде.
Циганче, кат си Пенка съгледа,
то си хорото прекъсна
и си при Пенка отиде,
и си на Пенка думаше:
- Пенке ле, бяла българк,
всички си на хоро дойдоха,,
а ти си през плета гледаш
и си на хорото не дохаждаш -
дали си нещо кахърна
или си някого жалееш?
Пенка си на циганче думаше:
- Циганче черно, омразно,
ти ли остана да ме питаш
дали ази жалея и защо съм кахърна?
Циганче Пени думаше:
- Пене ле, бялаа българко,
айде се двама вземеме,
вземеме да се водиме!
Пенка дума циганче:
- Циганче черно, омразно,
малко ли са българи за мене,
ами да взема черно циганче,
черно и още омразно?!
Циганче се чуди мае
как Пенка да си вземе.
Че тръгна, та си отиде в катуна,
че направи билки обични
и си взе чаша у ръка,
и си на Пенкини порти отива.
Пенка на порти стоеше,
циганче Пенки думаше:
- На ти, Пенке, чаша вода да изпийш, -
колкото си, Пенке, бяла,
дваж щеш по-бяла да станеш,
дваж бяла и червена!
Нали се Пенка излъга,
че си водата изпила
и подир циганче тръгнала,
и си в катуна отишла.
Циганче по-скоро катуна вдигнало
и си далеч забягнал.
Пенка циганче думаше:
- Циганче черно, омразно,
кат толкоз далеч забягваме,
коги ще се завърнеме,
у мамини на гости да идем,
на гости, още повратки?
Циганче Пенки думаше:
- А ще ти купя обуща и тояга железни,
ти ще си сега от село на село да ходиш,
дребна просия да просиш;
кога си обувки съдереш,
тояга да си прибиеш, -
тогаз ще се назад върнеме,
у мамини ти на гости да идем,
на гости и на повратки!
Ходила й Пенка девет години,
нито се обувки притриват,
нито се тояга прибива.
Една е сутрин излязла,
една е бабичка срещнала,
тя си на Пенка думаше:
- Защо си, Пенке, тъжовна,
тъжовна, още кахърна?
Пенка бабички отвърна:
- Станало й девет години,
как сме се с циганче вземали,
не сме си на гости у мамини ходили,
на гости, още повратки!
Ами ми циганче даде,
да ходя с обувки и тояга железни,
дребна просия да прося, -
кога се обувки притрият,
кога се прибий тояга,
тогиш ще си у мамини да идем
на гости, още повратки!
Бабичка Пенки думаше:
- И туй ли да те науча!
Сутрин си рано да раниш,
вечер си късно да късниш,
буйни огньове да кладеш,
обувки в огън да туряш,
тояга с пила да жулиш,
- тогиш ще се обувки притрият
и тояга ще се прибие!
Пенка си бабичка послуша,
сутрин си рано ранила,
вечер си късно къснила,
буйни си огньове клала,
обувки в огън хвърляла,
тояга с пила жулила -
тогаз се обувки притрили
и тояга се прибила.
Пенка циганче думаше:
- Циганче черно, мразно,
айде се назад ний върнем,
у мамини на гости да идем,
на гости, още повратки!
Циганче Пенка послуша,
че са се назад върнали,
от село на село ходили
и край тяхно село стигнали.
Край село при чешмата,
там са катуни кондисали.
Всички циганки в село тръгнали
дребна просия да просят;
Пенка си със тях тръгнала
дребна просия да проси,
право си у тях отиде
и си на порти похлопа,
майка й я съгледа
и си на Пенка викнала:
- Назад стой, черна циганко,
куштята да те не скъсат!
Тогиз се Пенка провикна:
- Аз не съм черна циганка,
най съм твоята дъщеря!
Тогиз си Пенка у хладни зимници увлязла,
отвори пъстри сандъци,
извади лепа премяна,
грабна кобилца на рамо,
право на чешма отиде
студена вода да донсе.
Циганче на чешма стоеше
и си на булки думаше:
- Макар да й от Бога грехота
и от хората срамота,
ако има някоя кърмачка,
да дойде, детето да ми накърми,
че наште циганки
станало й три дена,
кат са по просия отишли,
още ги няма да с' дойдат!
Пенка кобилца остав,
у катуни си увлезе,
над люлката се надвеси
и детето си накърми,
у люлката го положи
и пак се въз майка си завърна...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019