* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

У Марко се две радости чинат -
сина жени, Яна черка дава.
Сина взема дур от Стамболово,
черка дава дур у Гургутево.
Марко седи у рамни дворове,
па си шие две шарени седла -
едно седло от сребро и злато,
друго седло от алена чоха.
Марковица у двори седеше,
та си вие два зелени венци -
един венец от сребро и злато,
други венец от окати пера.
Събрал Марко китени сватове,
па очели снаха да доведат.
Сретнали са у гора зелена,
придумали менка да направат -
два свекрове кошульи да менат,
две свекърви бъклици да менат
се девере колане да менат,
два кумове кумство да променат,
зет и шуря коньи да променат,
снаха, зълва венци да променат.
Каг думали, се така станало -
два свекрове кошульи менили,
две свекърви бъклици менили,
се девере колане менили,
два кумове кумство променили,
зет и шуря коньи променили -
снаха, зълва венци не менуват...
Бог те убил, зълво, у венецо!
Мене венец от сребро и злато,
твоя венец от окати пера -
па я мена, а ти не менуваш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016