* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Димитрия две радости чини -
син кье жени, кьерка да глави.
Синове му сватове изпращат,
кьерките му сватове посрещат,
синове му при албатин ходят,
на албатин жално му се молят:
- Албатино, мили побратимо,
да би арна коньо подковете,
клинци, плочи - злато позлатете,
гривата му арна разрешете,
во всеко влакно бисер нанижете,
на бисеро до жълта жълтица,
че кье идем китени сватове,
та кье идем две чети сватове,
кье се срещнем пред Марино поле.
Шура, зетя - коне кье разменят,
невестите - алени покровки,
канеските - копринени шамии.
Кье излегнат маринските моми,
кой ни види - се кье ни завиди,
кой кье чуе - се кье се прочуе.
Ка е дочул море албатино,
албатино, мили побратимо,
та е арна коня подковал,
клинци, плочи - злато, позлатено,
гривата му харно разрешило,
всеко влакно бисер нанижало -
на бисеро до жълта, жълтица.
Та ойдоха две чети сватове,
сретнали се при Марино поле,
шура, зетя коня разменили,
невестите - алени покривки,
деверето - везаните ризи,
канеските - копринени шамии.
Излегли са Маринските моми,
що видело се им завидело,
що е чуло се се начудило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016