* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Кмете Пауне, Пауне!
Кмет Паун седи, та пие,
та пие бистра ракия
и това вино червено
на високите чардаци,
та па съгледа, съгледа
къде под небе летеха
девет редове гълъби,
десети сиви пауни.
Кмет Паун викна слугини,
па на слугини говори:
- Слугини, мои дворкини,
вземете тесте ключове
и това решто сребърно,
та отворете сърпия,
та награбете белия
и червената пшеница,
та нахранете гълъби
и тия сиви пауни;
па ги смамете, хванете,
че кога дойде напролет,
азе кю сватба да правя,
кю женя сина Никола,
та ми гълъби требуват,
гълъби, още пауни -
гълъби да ми погукат,
пауни да ми попеят,
госкьето да ми веселят!
И слугини го слушаха,
увзели тесте ключове
и това решто сребърно,
та отвориха сърпия,
та нагребаха белия
и червената пшеница;
та нахраниха гълъби
и тия сиви пауни.
Па кога било напролет,
кмет Паун коня обседла,
обседла, добре обюзда,
в царски се дрехи премени,
отиде снаха да дири;
та па промина, замина
през дивно равно Загоре.
Всякъде иде, обиде,
сину прилика да найде -
никъде прилика не найде.
Та па отиде, отиде
при кральо, при Долянскийо,
та па му тийо говори:
- Кральо Долянски, Долянски,
знаеш ли защо я дойдох
дотука, дори до тебе -
я сакам сватба да правя,
да женя сина Никола,
та си му диря прилика,
що спроти него прилича,
на наша рода пригода.
Кога си това думаха,
кралева мома хубава,
кралева добра дъщерка,
чуена и прочуена -
она им измет чинеше,
бистра ракия служеше.
Кмет Паун дума казваше,
казваше и дометаше
как да си станат сватове.
Кральо се сети, досети,
та си му дума продума:
- Кмете ле, свате Пауне,
какво кю да я обреча,
като не са се видели
със твоя сина Никола,
некят се белки хареса!
Тогай му Паун продума:
- Свате ле, кральо Долянски,
я слушай да ти продумам!
Кога за мома дойдеме,
я кю да дойда за мома
и мои китка сватове,
със три хиляди коняци
и три хиляди пешаци;
кье дойде и млад Никола,
па ти излезни, та гледай
има ли като Никола,
има ли други по-хубав
от моя сина Никола!?
Ако да има по-хубав,
сватбата да ми повърнеш
и да си запреш момата,
без мома да си идеме!
Тогай кральо пристана
и па друго му продума:
- Не мога, свате, да ида,
у друми има млого прах,
дрехите кю си напраша!
Паун му тийо думаше:
- Свате ле, кральо Долянски,
я кю направа друмове
и с чоха кю ги постеля,
па тогай ти да излезнеш
и я кю да те посрещна!
И си се двама сдумаха,
сдумаха и додумаха,
на здраве пиха ракия,
на здраво дума думаха -
та у неделя годежо,
до друга да е сватбата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016