* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Една макя две радости прави -
сина жени, щерка Мара лава.
Снаха взема от Будима града,
щерка дава у Будима града.
Заедно им макя венци вие -
на снахата венок от жълтици,
на щерката - от жълтийо невен.
На Мара се много нажальило,
па на макя потийо говори:
- Аво мале, аво мила мале,
що е снаха по-мила от щерка,
та ву виеш венок от жълтици,
а менека от жълтио невен?
- Аво, Маро, аво, мила щерко,
не е снаха по-мила от щерка,
че се сретнат китени сватове,
че се сретнат у тесни клисури,
кум, старокя конье че разменят,
два девера алови чорапье,
два свекъра свилени кошулье,
младоженье капи че разменят,
две невести венци че разменят,
тогай тебе венок от жълтици,
а на снаха от жълтийо невен.
Що думала макя, все е било -
сретнаха се китени сватове,
сретнаха се у тесни клисури,
всичките си дари разменили,
дойде време и до невестите.
Хитра била снаха Маргитина,
проговаря снаха със девере:
- Че мениме златните пръстенье,
глава давам, венок си не давам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016