* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Имала й мама, имала
едного сина Иванча,
че го й майка му сгодила,
отдалеч булка му взела.
За годежари имали,
за сватба пари нямали,
мама на Иванча думаше:
- Иванчо, сине, Иванчо,
да идеш мама, да идеш
долу ми в равна Добруджа,
малко си пари спечели,
да си сватбата изкараме!
Че тръгна Иванчо, че вървя,
измина поле широко,
навлезе в гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
там си Иванчо поседна,
малко си хлебец да яде,
студена вода да пие.
Че хапна Иванчо, че пийна
от тая вода студена,
люта го треска отресе,
клета го глава заболя,
че легна болен да лежи.
Черни се орли виеха,
бели му меса да ядат,
черни му кърви да пият.
Иванчо орли думаше:
- Ой, орли, черни гарвани,
още малко почакайте,
да ми душата излезе,
тогаз ми месо вдигайте,
черни ми кърви изпийте.
Сал едно ще ви помоля,
ръката да ми оставите,
ръката, холан, дясната,
с пръстена годенишкия,
у дома да я занесете,
на нашта долна портичка.
Аз имам сестри по-малки,
Маринка, още и Тодорка.
Маринка за вода ще иде,
Тодорка двора ще измете,
ще излезе боклук да хвърли,
ще ми ръката намерят,
на мама ще я занесат,
мама ще ръка познае,
за мене да не се надяват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020