* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Като из гора вървели
буйни огньове горели
и всички птици пищели.
Всички войници минали,
Стоян най-подире вървял,
че на птици тояга подал
и от пожара ги избавил.
Като си Стоян паднал
и си под дърво полегнал,
тогаз соколи отишли,
а Стоян дума продумал:
- Я се, соколи, вдигнете,
да ми душата излезе,
па тогаз слезте на земя,
с бяло се месо наяжте
и с юнашка кръв напийте.
Тогаз соколи казали:
- Ний не сме дошли тука,
юнашката ти кръв да пием
и бяло месо да ядем.
А сме дошли, Стояне,
с криле ти сянка да пазим,
с уста си с вода да носим.
Знаеш ли, Стояне, помниш ли,
кога през гора вървяхте,
ний бяхме млади пилета -
всички юнаци минаха,
а ти най-подир вървеше,
ти си тояга подаде,
че ни от пожар избави?
За туй сме сега ний дошли,
с криле си сянка да пазим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020