* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се Марко,
Марко, крали Марко,
Марко добър юнак.
Никой не го знае
де е Марко паднал,
паднал люто ранен
с девет ми рани,
рани куршумови,
десетата рана
е с нож прободена.
Тя го много боли,
тя ще го умори.
Над него се вият
два сиви сокола,
с уста му вода носят,
с крила му сянка правят.
Марко дума орли:
- Орли, летни пилци,
я се оттук махнете,
свободно да почина,
а когато почина -
над мене се свийте,
бели ми меса изяжте,
черни ми кърви изпийте.
Орлета думат Марко:
- Марко, крали Марко,
Марко, добър юнак,
знаеш ли, Марко, помниш ли,
ний в зандани лежахме,
занданите ни горяха,
ти вратата отвори,
от зандани да излезем.
Затуй ти сянка правим,
затуй ти вода носим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020