* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Би що би лето, минало се е,
настанала е драгата есен -
драга е, драга на малки моми,
а па мърза е на невестите,
че им отождат беглик овчари,
беглик овчари с бегличко стадо.
На вси овчари стадо весело,
и свирки свирят, и звънци бият;
на Стоян овчар стадо уилно -
ни свирки свирят, ни звънци бият.
Всите овчаре рода изпраща -
по кого сестра, по кого брата,
по кого майка, по кого баба,
по кого снаха, по кого либе;
по Стоян овчар баща му иде,
та па на Стояна тийом говоре:
- Вре леле варай, Стояне синко!
Пред сиво стадо уилен идеш,
уилен идеш, у-земи гледаш,
защо не ти е стадо весело?
На вси овчари стадо весело,
и свирки свирят, и звънци бият;
а твое стадо яко уилно -
ни свирки свирят, ни звънци бият.
Стоян на баща тийом говори:
- Върни се, тате, ич не запитвай,
че нема какво да ме запитваш,
оти си довел майка мащеха
по твоя воля, мене неволя!
И е довела дъщерка Яна;
азека Яна за сестра броя,
а она мене за брат не знае.
Азека пойдох на пазар д' ида,
па я попитах що да й купя:
- Кажи ми, Яно, кажи ми, сестро,
пазар кю ида, що да ти купя?
- Нити да идеш, нити да купиш,
що бих сакала - не купува се!
Сите невести дома си седят,
дома си седят, та това мислят -
тоя ще ойде, друг ще да дойде,
ако не женет, барем неженет!...
Хайде да идем на седянката,
да прислушваме от млади моми
какво сговарят със момчетата?
Има ли някой да лапа мухи,
да лапа мухи, да брои звезди,
та да го пъдят младите моми,
ега се найде за невестите!
И наша Яна у еснаф турят,
у еснаф турят, невеста броят;
и мене турят, че звезди броя...
Как да не жаля, как да не тъжа -
луд полудявам, каил не стаям,
въжето взимам, та се обесвам,
ако се стори това със мене!
Мене ме така Яна докара,
ама полека - хората видят,
хората видят и право казват!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020