|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"
Марко коси трева по пладнина,
Мара бели платно на белило.
Майкя Мира често потбкува:
- Хайде Маро, Марку хлеб да носиш!
А Мара си на Марко говори:
- Леле мале, леле мила мале,
нечем Марко азе хлеб да носим!
Азе кажем: "Добро утро Марко!"
Марко каже: "Дал Бог добро, любе!"
Бегала е Мара на далеко,
на далеко града Ихтимана.
Та я тражи нойна стара майкя,
па си тражи Мара мила черка,
па си ходи редом по градове,
се обиде села и градове.
Кога ойде града Ихтимана,
ходила е Марината майкя,
ходила йе, по тесни сокаци,
та питува по тесни сокаци,
кого срещне и па кого стигне,
се питува, кой Мара че каже.
Мира седи на високи чардак,
съгледала майкя на сокаци,
Мара ока од високи чардак:
- Ела мале, на високи чардак
да си видиш твоя мила черка,
до какво й добро намерила!
Намерила това пръвно либе,
намерила свекърва и свекра,
намерила до две мили зълви;
една носи вода леген:
На ти, снахо, лице да умиеш!
Друга носи до две росни китки,
а трекята ясно огледало:
На ти, снахо, лице да огледаш!
София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942 № 338 - "Мара бяга от Марко").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|