|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се прочува до царя
Сяла й мома ран босилек
над бяла града в градинчица.
Как го й сяла, Богом моли:
- Боже, Боже, мили Боже,
отзаранка да припадне,
да припадне тъмна мъгла,
да поросне ситна роса -
да поникне ран босилек!
Припаднало й тъмна мъгла,
пороснало й ситна роса.
Не никнало ран босилек,
я никнало сребро, злато.
Зачуло се дор дум царя,
дор дум царя, цар Костадин.
Че изпрати калесници,
калесници, въпросници,
да я вземат за снахица,
за снахица, баш царица.
Наздраве ти, малка моме,
от Бога ти тва наздраве!
Радовец, Тополовградско; коледна - на мома (СбНУ 62/2009, № 184
- "Мома се прочува до цар Костадин").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|