|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се прочува до царя
Остана Радка сираче,
без майка Радка, без баща.
Само си Радка имала
лелица - бащи сестрица.
Лелица Радка отгледа
на чужда хурка махалка,
на чужди ниви, ливади.
Расла е Радка, порасла,
станала Радка девица,
девица - мома хубава.
Кога си Радка продума -
бел се трендафил разцъфте!
Кога се Радка засмее -
бел се маргарит порони
по Радкините пазухи!
Чула се Радка, прочула,
че си е мома хубава -
до царя и до везира.
Царя си прати ратаи
да найдат Радка сираче.
Ратаи Радка не нашли.
Они на хоро отишли,
тамо си Радка познали
по бело лице хубаво,
по тънки вежди извити,
по черни вежди огости.
Ратаи Радка питали:
- Ти ли си Радка сираче,
че ни е царя допратил,
при него да те заведем?
Ратаи Радка отвели -
Радка царица станала!
Нови Искър, кв. Курило, Софийско (СбНУ 44/1949, № 293 - "Мома
става царица").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|