* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Пил Богдан, вино пил
до войводово колено,
войвода му вели-говори:
- Богдане, Кара-Богдане,
искам нещо да те питам -
ама право да ми кажеш!
Като ходиш харамия,
харамия в чужда земя,
колко и золон направил,
колко си майки разплакал,
колко си братя разделил,
колко си сестри разиграл?
Богдан му вели-говори:
- Войводо, мори, войводо,
много съм майки разплакал,
много съм братя разделил,
много съм сестри разиграл...
И ме е жал, и не ме е,
за едно ме е много жал!
Като ходих в едно село,
в едно село, в една къща,
ние седнахме да вечеряме,
дете се на сън насмея, -
ние рекохме, че на нази.
Живо го дете хванахме,
живо го на ръжен турихме,
накарахме стари татко
режен да сече и да свири,
накарахме стара майка
огън да стака и да пее,
накарахме милни братя
дърва да цепят и да свирят.
Накарахме милни сестри
хем да играят, хем да пеят,
дорде се дете изпече.
Кога делба делихме,
на всеки делче дадохме
и на стара майка дел дадохме,
всички го в скута туриха,
стара майка в пазвата.
За онова ме е много жал...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020