* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Едно село пленили,
сето ми село бегало,
една ми кукя не бега,
и тая беше богата,
богата, ошче раятска,
много си пари има'я,
ама си деца нема'я.
Сам едно дете Стоянчо,
мегю два татко гледало,
мегю две майки до енно,
всичката стока дава'я,
сал' Стояна не го давая...
Хайдути стока нейкя'я,
Стояна ми го зедо'я,
живо на ръжен го навря'а,
мегю два огна го пеко'я.
Татко му ръжен въртеше,
майка му огън спотилаше,
чичко му кавал свираше,
татко му хоро играше,
чичко му како свиреше,
с кавал дори сборуе:
- Стояне, синко Стояне,
за вака ли те гледа'ме,
живо на ръжен да гориш?!
Како го чу'я хайдути,
кавалът му го зедо'я,
от глава му го изчука'я...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020