|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Греховете на Кара-Богдан войвода
- Горице, горо зелена,
помниш ли, горо, знаеш ли,
колко съм ходил по тебе,
колко съм майки разплакал,
по-млочко млади невести?
Всички ще да си забуря,
сам една млада невеста,
сам нея не щьо забури -
как ми се жално молеше:
- Пусни ме, пусни, хайдутче,
че имам мъжко детенце,
та й ми е сношкан повитко,
отзарна ми е развитко;
и ми е сношкан храненко,
отзарна ми е гладенко;
и ми е сношкан къпанко,
отзарна не е къпанко!...
Стойките, Девинско; зап. в Девин (Кауфман-Тодоров 1970, № 1273);
забуря - забравя; моско - мъжко.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|