* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Ой Продане, джан Продане,
джан Продан, кара Продан!
Продан вино пиеше
край войводово колено.
Я войвода му говореше:
- Ой Продане, джан Продане,
джан Продан, кара Продан!
Азе тебе нещо кье те питам,
ма ти сакам право да ми кажеш,
туку ти Бога и душа,
туку ти младост що имаш.
и туку ти бърза коня,
и туку ти остра сабя,
колко година ти, Продан, вълхьоваш.
вълхьоваш и харамьоваш?
Я той му вели хем говори:
- Варай, варай, вуйко войвода,
ти да ме питаш мене,
и азе да ти кажем право,
туку ми Бога и душа,
и туку ми младост що имам.
и туку ми бърза коня и остра сабя.
Азе имам, вуйко войвода,
петнайсе години що вълхьовам,
вълхьовам, харамьовам,
и много майки съм разплакал,
и много сестри съм пожалил,
и на една майка, жална майка,
на нея много завал я чиних.
Та имаше един син Стояна,
и той я беше канакарин.
Да отидох та го фатих вунка,
и го отнесох на гора зелена,
да приберах и негова стара майка,
да приберах и негов стар татко,
и приберах негови до три сестри,
да ги отнесох сите на гора зелена,
да си кладох негов старин татко,
сухо дърво да бере хем да пее;
да кладох неговите до три сестри,
те Лазар да играт хем силен огън да валет.
Фатих азе Стояна, на кол го побих
и кладох негова стара майка.
хем жив да го върти хем да пее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020