|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Греховете на Кара-Богдан войвода
Пил Богдан вино червено
на Стамбол, на Едиколя,
на войводяно коляно,
войводица го питаше:
- Богдане, Кара-Богдане,
правичко ще те попитам,
ти мене право да кажеш,
да кажеш, да ме не лъжеш:
откак си тръгнал с хайдути,
колко си майки разплакал
и колко бащи зачернил?
Богдан войводице дума:
- Войводице ле, невясто,
като ме питаш, жа кажа:
една съм майка разплакал,
един съм баща зачернил -
кака и батю двамата.
Пър'о, пър'о път тръгнахме,
първи велики четвъртък,
вярна се клетва заклехме -
когото срещнем най-напред,
жив да не го оставяме.
Вървяхме, колко вървяхме,
насреща се зададоха
кака и батю двамата
със мъжка рожба във ръце,
че се чудехме й маехме
кому главата да вземем:
на кака глава да вземем,
дете сираче ж' остане;
на бати глава да вземем,
кака вдовица ж' остане.
Че им детето вземахме,
детето, малък Богданчо,
жив го на шиш набихме
и го в огъня хвърлихме,
че ги дружина накара
баща му свирка да свири,
майка му песен да пее.
Каква й беше песента? -
"Богданчо, синко Богданчо,
кат си на вуйчо си кръстен,
не му ли, синко, домиля?"
Овчи кладенец, Ямболско; лазарска (Джиджев 2014, № 221).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|