* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Стоян през гора минува
и със гора се прощава:
- Прости ме, горо зелена,
и ти, ле, водо студена,
много съм зулум направил,
много съм майки разплакал,
много съм невести опешил.
Гора никому не дума,
ала Стояну продума:
- Прост да си, Стояне, от мене,
ала от Бога да не си!
Че един бе син у майка,
ти го, Стояне, погуби,
на планина го изведе,
между два огня препече,
баща му караш да върти,
майка му караш да маже.
Сестра му мете дворове,
мете дворове и плаче:
- Мил какин сине Стояне,
кака ще да те прежали,
под сухо дърво да седне,
да седне и да заплаче,
дървото шума да пусти,
тогива ще те прежаля!...
Седнала и заплакала.
Дървото шума пустило,
а тя го не прежалила.
- Кака ще да те прежали,
коги Дунава пресъхне,
по сухо риба да пръсне,
рибари риба да ловят,
тогива ще те прежаля!...
И тя го пак не прежали.
- Мил какин сине, Стояне,
заран е, сине, Гергьовден,
всеки си носи по агне,
пресвети Гьори посреща.
Мил какин сине, Стояне,
сам се за курбан приготви!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020