* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Пил Богдан, пил благо вино,
до войводово колено.
Стара го майка питаше:
- Сино ле, сино Богдане,
искам нещо да те питам,
ама право ки ми кажеш!
Кога си, сино, ходило,
девет години с хайдуте,
колко си села обидел,
колко си къщи затворил,
колко си майки разплакал?
Богдан на майка си продума:
- Мале, мила майчице,
еле ме питаш, ки кажа,
на тебе лъжа не бива!
Кога съм, майко, одило,
девет години с хайдуте,
десет съм къщи затворил,
една съм майка разплакал.
Она си, мале, имаше
едно дете петимия,
петимия, Костадина,
между му девет сестрички.
Ние го, мале, хванахме,
та си го, мале, заклахме.
Силно си фурна горехме,
та си детето изпекохме,
от фурна го изкарахме,
на чинии го здробихме.
Та го пред них турихме,
пред негови девет сестрички.
Вземат, вземат не го ядат,
току си го зад них хвърлят.
Неговата стара майка,
взема, взема, в пазви тура,
в пазви тура, съзи роне,
като плаче и нарича:
"Седи, синче Костадинче,
в майкините топли пазви!"
Майка на Богдан говори:
- Е, Богдане, мили сино,
три години болен да си,
та да скапеш три постели,
три постели, три юргана,
три юргана и три зламници,
па не можеш от грех да излезеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020