* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Събрали са се, набрали,
бре, ловешките кадийе,
та да си съдят Ахмеда,
Ахмеда, баш байрактарин.
Кадийе думат Ахмеду:
- Ахмеде, байрактарину.
Колко си майки разплакал,
колко невести разженил,
и колко дребни дечица
оставил клети сираци,
и колко клети вдовици?
Ахмед си им думаше:
- Кадийе, млади мюфтийе,
много съм майки разплакал,
много съм булки разженил,
много ми дребни дечица,
и много клети вдовици.
Много съм души изморил,
много съм пари спечалил,
човека имах за муха,
колко повече утрепвах,
сърцето ми се радваше.
Скоро еднаго утрепаха.
Сърцето ми жалее.
Той беше един у майка,
един бе, още годен бе;
милно се мене молеше:
- Ахмеде, баш байрактарин,
пожалеи клето сираче,
що храни майка и сестра;
мама ме не е видяла,
цели ми девет години,
дене и ноще тъгува,
и плаче мама за мене,
а клетата ми сестрица
се жали клета за мене, -
пусти ме майка да видя!
Вземи ми жълти жълтици,
пусти ме сестра да видя!
Вземи ми кара-грошове,
знаеш ли майка как жали,
как жали и как милее,
как гние и как копнее:
Как гори цвете за вода,
тъй гори майка за сина,
как тлее сухо сухарче,
тъй тлее сестра за брата.
А азе си го не слушах,
и му главата отрязах.
Като му падна главица,
тя си ми тихо продума:
- Проклета да е таз майка,
дето е тебе родила,
родила, милост не дала,
и за теб милост да нема!
Па на майка си думаше:
- Майно ле, мила майчице.
Ела тук мене да видиш,
вов черни кърви обляно,
и с клето сърце премряло.
Защо ли си ме доила,
защо ли са ме хранила!
Като си това изрече,
и сеймене ме хванаха,
назад ми ръце везаха,
и букаи ми турнаха.
Кадийе, млади мюфтийе,
съдете, какво съдите,
и пешин вази си съдете,
вие сте с мене ортаци.
Главата да ми вземете,
на Стамбол не пращайте,
че щат и вазе доведат,
на Стамбол да ви обесят.
Та па си дошли джелати
и му главата увзели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020