* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Излял е Богдан, Кара-Богдан,
излял е млад харамия,
ходил е си осем године,
ходил е сос дружина събрана,
и сос дружина хайдутлък чинил.
Пак се върна Богдан, Кара-Богдан,
и се върна Богдан, се покая -
веке Богдан хайдутлък да не чини!
Ем си зима та литра ракие,
напие се и помисли
да си иде по гора зелена,
да си найде за църква кересте.
Е ми е взело тая остра брадва,
ходил е по гара зелена;
не си найде за църква кересте,
ем си найде тая нова църква,
нова църква готова правена.
На ден беше во света неделя;
и ми имаше нова църква,
малки врати затворени,
дребни ключи заключени.
Вдигна Богдан остра брадва,
да удари малка врата,
да се тия бре отворет.
Ни постоят малки врати
с остра брадва да ги удари,
ем се тия отвориха,
сами си се отвориха!
Влезе Богдан на дворове,
погледнало - шарен сандък,
шарен сандък на дворове,
написано златна вейка.
Вдигна Богдан остра брадва
и сандъка да отвори; -
само се е отворило.
Поведе се Кара-Богдан
да погледне и в сандъци,
що кье има, що кье нема...
От сандъка изгреяло
ясно слънце от сандъка;
та не беше ясно слънце,
еми беше света Неделя.
Стори му се малка мома,
и на Богдан продумала:
- Назад, назад, Кара-Богдан,
я не си съм малка мома,
ем се веля света Неделя;
аз кье тебе да те моля -
иди, Богдан, от град на град,
и обиде малка села,
всичка земя по християни.
Та казувай по християни -
дека има малки моми -
ъв неделя да не везат;
дека има и невести -
ъв неделя да не метат;
дека има стари жени,
стари жени тайфалии -
ъв неделя да не месят,
да не месят на квас хлеба!
Който меси ъв неделя,
който меси на квас хлеба -
замазува мои очи,
грех си имат, добро немат;
който мете ъв неделя,
напрашува моя руба,
който везе ъв неделя -
той пуща църни кърви,
грех си има, добро нема!
Аз кье тебе да те моля -
ако можеш да ме служиш,
аз на тебе кье опростим
ти грехове, що чинеше -
що си майке разплакало,
що си ходил харамия
осем-девет години!
Богдан си е послушало
света Неделя от сандъка;
размисли се Богдан, покая се,
що е чинил Кара-Богдан,
сос харамие по селата...
Ем си ходи три године
от град на прад, по селата,
и казува по християне:
- Кога дойде ъв неделя,
немой метла да метете;
кога дойде ъв неделя,
немой хлеба да месите;
немой везме да везете!
Кой кье меси ъв неделя,
замазува църни очи;
ъв неделя на светецо;
кой си мете тая метла,
напрашува златна руба,
и кой везе ъв неделя,
църни кърви изпуснува!
Де замине Кара-Богдан,
заминало Света гора,
тамо виде стампа книга,
на книгата терезии,
зигасуват грешна душа.
Запита го Кара-Богдан
игумену монастире:
- Оти седи грешна душа
на книгата в терезии?
Отговори стар игумен:
- Чуеш, Богдан, да ти кажа,
оти седи на везните!
Кога било долна земя,
тежки грехи направило,
та го теглят на везнето;
ако дойде грях повеке,
кье го водят дяволето;
ако дойде грях по-малко,
кье го водят ангелето.
Повърна се Кара-Богдан,
размисли се, покая се,
що е чинил, що е правил:
"Дали мене тай кье теглят?"
Повърна се Кара-Богдан,
повърна се на дома си,
болен се е разболяло,
та си вика и си плаче:
- Прости мене, Христа бога!
Как си плаче, сълзи рони,
та ги бере бял яглука,
мокра стана, истопи се
от негови дребни сълзи...
Даде господ, та погина,
погинало, умреяло.
Дека ходи на везнето,
та го теглят терезии,
надвили са греховето, -
ще го вземат дяволето!
Вземали са ангелето
бел яглука сос сълзите,
та го кладат при хаири -
потегнаха добрините!
Заведет го ангелето,
покердоса Рай Божи.
Това си е направило,
направило Кара-Богдан.
Останала тая песна
да се пее, приказова.
От бога здраве, от мене песна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020