|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Греховете на Кара-Богдан войвода
- Богдане, сино Богдане,
кажи си, сино, грехове,
от ка си в гора излезло,
колко си време шетело,
колко си пакост направило,
колко майки разплакало,
колко бащи разжалило?!
Богдан си майка думаше:
- Майчице, стара майчице,
щом си ме питаш, кье кажа.
Ходихме, мамо, шетахме,
минахме гора зелена,
слезохме в поле широко,
накрай полето имаше
едно ми село големо,
накрай селото имаше
една ми кука шарена,
в кукята, мамо, имаше
двамина луди делии
и едно мъжко детенце.
Хванали, мамо, детето,
живо го на шиш турили,
макя му огън кладеше,
баща му дърва цепаше,
брата му на стол седеше,
сос писан кавал свиреше,
свиреше и наричаше:
"Печи се, брате, църни се,
на тебе ти е дадено..."
Белица, Разложко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|