|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Греховете на Кара-Богдан войвода
Турчин през гора вървеше,
с лула тутун пушеше
и на гората думаше:
- Много съм, горо, пошетал,
много съм майки разплакал,
много бащеве разтъжил,
Иванчовите - най-много.
Иванчо съм го жив хванал,
баща му съм го накарал
жив сина си на огън да пече,
майка му съм накарал
от сина месо да яде,
братята му съм накарал
с медни кавали да свирят,
сестрите му съм накарал
ситно хоро да играят.
Много съм, горо, пошетал,
много съм народ разплакал.
Дорде се турчин хвалеше -
Господ от небо слушаше,
изпрати стрела от небо,
та го в сърцето прободе.
Дорде се със душа делеше
тия му думи думаше:
- Много си грехове посторил,
по-много ще ти душа да тегли -
да знае душа, да помни
кога е майки разплаквала,
кога е бащи разтъжвала!
Баурене, Врачанско (Манкова 2012, № 4.7).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|