|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Елха, змей и паун
Станянине, господине!
Прошета се малка мома
от елхата до чешмата;
па се върна от чешмата,
та си ойде код елхата,
па на елха отговаря:
- Ей те, ело, вита ело,
що си тизе посъхнала,
посъхнала, повехнала?
Вита ела отговаря:
- Какво азе да не съхна?
Змей ми лежи на коренье,
паун мъти у вършето,
змей се хвали да ми пали,
да ми пали вито гнездо,
я паун му отговаря:
"Не пали ми вито гнездо,
на д' идем на чешмата -
ти да рониш бел маргарит,
я да роня ситни пера,
ситни пера паунови,
да излезнат малки моми,
малки моми и невести,
да видиме що кье сбират,
дал' кье сбират бел маргарит,
ил кье сбират ситни пера,
ситни пера, паунови."
Станянине, господине!
Казичене, Софийско; коледна - на мома (СбНУ 5/1891, с. 10, №
18; =БНТ 5/1962, с. 216 - "Мома и вита ела"; =БНПП 2/1981, с. 126 -
"Мома разговаря с вита ела").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|