* * *

Девер се бори с мечка

Радульо, млада войвода!
Снощи се Радул оглавил -
оглавил, главеж да прави.
Опекли печки хлябове,
пускали бочки със вино,
заклали крава ялова.
Три дни ми и три вечери,
като са яли и пили -
Радульом хабер довтасал
От царю, от господарю:
"Де да е, Радул да дойде
със мечка да се побори,
със мечка, със пехливанка."
Я Радул майка попита:
- Мале ле, мила мале ле,
царю ми хабер провожда
да ида, мале, да ида
със мечка борба да боря.
Той ще ме града награди.
Майка Радулом думаше:
- Седи, Радулю, не ходи
със мечка борба да бориш -
балабан мечка стръвница,
тя ще та, Радульо, убие,
убие, да те изяде.
Радул майчи си думаше:
- Ки ида и па ки дойда.
Па ку се нещо забавя,
венчайте булка с девера,
па на Радулю раздайте
третини и деветини.
Стана Радульо отиде,
та си кавала забрави,
кавала, двата глашника,
та се назади повърна,
та на майка си думаше:
- Подай ми, мамо, кавала!
Майка му нищо не рече -
тя му кавала подаде
и дребни сълзи порони.
И Радул тръгна, отиде
и найде село Коблево.
Прямо сред село отиде -
сред село, среди мегданю.
Засвири Радул с кавала
на юреш, на голям буреш,
та се събрали, събрали
от села, от кадълъци
Радульом борба да гледат.
Отдолу мечка идеше.
Като се мечка наближи,
наближи, тихо порева.
Радул си кавал остави
и се със мечка улови,
и така на мечка думаше:
- Балабан мечко, стръвнице,
ако ме, мечко, убиеш,
убиеш, да ме изядеш.
Та че се Радул разсърди,
разсърди, та се разгневи,
в синьо я небе издигна,
в черна я земя удари,
удари, та я затърли.
"Аферим, Радул, машалла!"
Радул майчи си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
посегни в златни джобове,
извади златна ябълка,
да си устата разквася,
да си сърцето разблажа!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016