* * *

Девер се бори с мечка

Стоян на мама думаше:
- Майно ле, стара майчице,
молят ме, мамо, канят ме
младо деверче да ида,
да водя булка Тодора,
Тодора тънка топола.
През девет гори зелени,
през девет села в десето.
Мама Стояни пак дума:
- Не ходи, синко, не ходи!
Там има мечка кръвница,
кръвница мечка стръвница.
Стоян мама си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида.
Дваж съм се борил с мечката,
се съм я, мамо, надвивал.
Пак ще се с мечка поборя,
пак ще я мамо надвия.
Ходили, булче вземали,
като се назад върнали,
минали поле широко
настали гора зелена.
Като си мечка вървеше,
клони и върхи трошеше.
Всички се сватбари назад върнали.
Останал само млад Стоян
и млада булка Тодора.
Стоян с мечка сборили
три дни ми, три дни и три нощи
Тодорка дума драгинко:
- Драгинко, драги Стояне,
прости ме, ще ти продумам
Поясът ти се разпаса,
вървите ти се развиха.
Мечката ще те надвие,
драгинко, ще те изяде.
Стоян се люто разсърди,
та си мечката улови,
та я високо издигна
и я в земята удари,
и я в земята накара,
до девет лакти широко,
до девет лакти дълбоко.
Сватбари се назад върнали
и на Стояна думаха:
- Сватбата да е Иванова,
булката да е Стоянова.
Стоян си дума продума:
- Булката да е Иванова,
мене ми стига юнаклък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016