|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Девер се бори с мечка
Заженил ми се е, мамо,
моят, мамо, братовчед,
ще вземе, мамо, ще вземе
Еленка, мойта любовница,
а мене девер калеса!...
С кои крака ще ида,
с кои очи ще я погледна,
с кои уста "бульо" ще кажа, -
като ми беше любовница!
Отгдето булка ще мине
през тая гора зелена,
там има мечка стръвница.
Керван да види - пръска го,
човек да види - изяда го;
като мечката ревеше
цялата гора тресеше.
Като за булка отивахме,
мечката беше заспала;
като се назад връщахме,
мечката се бе събудила.
Всички се разбягаха
само Иванчо с булката остана.
Като се с мечка улови
борба да се бори.
Гдето мечката хванеше,
река от кърви течеше;
дето Иванчо хванеше,
кокали с месо хвърляше.
Иванчо мечката улови
и я нагоре повдигна,
и я в земята потопи.
Шумен (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|