|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Девер се бори с мечка
Калесал ми е Добружа,
от девет села сватове,
сватове и калтатове,
за навястата са подат,
Добружим девойка да вземат.
Че са станали тръйнали,
взели я и се върнали,
до тая гора дойдаа,
до тая гора зелена.
Отде излезе, излезе
една ми мечка-темничка.
Разбягава се сватове,
сватове и калтатове;
остана невяста самичка,
с нейното малко деверче.
Мечка деверчем ромонье:
- Деверче малко глупаву,
дал' невястата са дадеш,
ил борба са се бориме.
- Мечка льо, мечко темничко,
аз си невяста не давам.
Ем са се ванем, бориме,
който ми борба надбори,
той са невястата да вземе.
Ватива, та се борива
три деня и три нощове.
Деверче борба надбори.
Викна деверче, отвикна:
- Субирайте се сватове,
сватове и калтатове,
деверчето борба надбори.
Съчанли, Гюмюрджинско - Гърция, зап. в Гледка, Кърджалийско;
сватбена - от калтатовете, като ги гощават (Славков Ил., Б. Димитрова. Съчанли.
Историческо и етнографско проучване. С., 1989, с. 166); калтатове - кумове; Добружа
- мъжко име, срвн. макротопонима Добруджа.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|