* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се й Димитър,
твърде му й далеч булката -
през девет села в десето,
през Русенския камен мост,
дето мечката излиза.
Чуди се, мая Димитър,
как ще за булка да иде,
булката да си доведе?
Прочул се й в село Иванчо,
Иванчо пехливанчето.
Димитър стана в неделя,
че наля жълта бъклица,
у Иванчови отиди,
та си Иванчо калеса
за девер, за пехливанин.
Иванчо дума на мама:
- Я дай ми, мамо, я дай ми
моята герджик премяна,
да се хубаво пременя,
че ще се с мечка поборя.
Мама Иванча не пуща:
- Седи си, синко, не ходи,
мечката й, синко, стръвница,
стръвница, още кръвница -
девет кервана изяла,
и още девет запряла,
и тебе, синко, ще изяде.
Иванчо мама не слуша,
ами си стана, отиде.
Га са със сватба тръгнали,
мечката не е изляла,
га се със булка върнали,
мечката й тогив изляла,
та си сватбата пресрещна.
Че се с Иванчо схванали,
та се борили, борили,
три дни ми и три вечера.
Дето Иванчо хванеше,
черно са кръви текнали,
дето мечката хванеше,
бяло се месо късаше.
Булка през було продума:
- Оле ле-ле-ле, драгинко,
мечката ще те изяде!
Иван се викна-провикна:
- Де се е чуло-видяло,
булка през було да дума!
Че се Иванчо засрами,
дваж се по-люто разсърди,
издигна мечка стръвница,
че я в земята удари -
мечката в земя потъна
на девет педи дълбоко,
та си сватбата премина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016